За книгата: година / Наран беше на седем, когато майка му изчезна. Дълго търсиха г-жа Нея Ели, но не намериха и следа. Момчето пораснало и станало магьосник. Той попада в кръга от близки приятели и помощници на краля, но... колкото и години да минават, споменът за топлата усмивка на майка му не го напуска, изпълнявайки поредната си задача, младият магьосник попада в а бъркотия, от която изглежда никога няма да може да се измъкне жив. И умирайки, той мислено се обади: „Мамо...“ Лури е горска стража, същество, създадено от Великия магьосник, за да защити притежанията му, не познава обич и съжаление, тя няма душа и не е способна да има деца. Но до нея достига нечия друга мисъл: „Мамо...“ Защо тича на това обаждане? Какво я кара да защитава ранения човек, да го топли с топлината си, откъде такава нежност към това... малко? Нейното ДЕТЕ има очите на майката на Наран и той не може да я загуби втори път. „Мамо...“ е зов, който гали главата и вдъхва топлина, а нечовекът е готов да се бие с целия свят за своето малко. Вече няма да могат да се разделят. Млад магьосник отвежда горската стража в града…